Старият замък потъва във здрач. Мъглива мълчи планината. В безмълвие дремят лилии бели, Там, долу, отвъд, край стената. Нощ е. Лъч лунен сенки прорязва По бойници призрачно сиви. Играе по камъка, губи се в пламъка На самотна свещица пушлива. Аз пея за тебе. Коя съм – не знаеш. Но моята песен привлича Слуха и някак неволно омаян, На плен вече от днес те обрича. Аз пея за тебе. Постой и послушай. Прехласнат, пред портите спрял. Стражарите горе ще ги отворят Пред знатника в път закъснял. В стария замък цари тишина. Борини безшумно догарят. По пустите ходници тихо в нощта Събудени духове бродят. Влез! И нека не те плашат те. Влез и спри пред завесите тежки. Нощният полъх ще ги разтвори И двамата с теб ще се срещнем. |
|